Защо ходим на училище?
За какво е учебното заведение, питаха тази година зрелостниците в изпитния вид на матурата по британски. Какво са написали в есетата си и до каква степен е по разпоредбите на непознатата граматика, ще се разбере след две седмици. На чист български език, сред фанфарите на духовите оркестри и приповдигнатите слова на първите хора в града, през вчерашния ден „ Марица ” попита същото деца, учители, родители и шефове, които застанаха в редиците на празничното шествие по случай 24 май.
„ Училището е, с цел да ни научи по какъв начин да се оправим в живота. То оказва помощ да си намериш работа, да изкарваш хубави пари и да знаеш по какъв начин да се държиш ”, изясни петокласникът Стефан Стефанов от ОУ „ Драган Манчов ”, дефилирайки с бял мукавен надпис „ първенец ”. Лентата заслужил с триумф към 5,70 за годината.
В представителния блок на ЕГ „ Пловдив ” въпросът малко смути девойките от подготвителната паралелка с британски. „ Учене и другарства ”, е късата формулировка, която формулира Преслава Маринова от 8 Д. Учи непознат език, тъй като счита, че си коства и ще помогне в реализацията. „ А в този момент оказва помощ, когато виждам филм, да разбирам какво приказват ”, добави нейна съученичка.
Докато децата крачеха, внимавайки да държат опънати транспарантите, Ралина Камжалова притичваше да дава на зяпачите листовки, в които написа не просто с какво е потребно учебното заведение, а за какво е добре да се учи тъкмо в ОУ „ Любен Каравелов ”. Жената е майка на шестокласничка там, а на по-малката щерка занапред следва да тръгне в първи клас. „ Държа на образованието и в учебно заведение да учат децата освен на математика и история. А още на приемливост, толерантност, непримиримост. И по какъв начин да губят ”, изясни майката. Тя преди време учила в школото в Марково, а след това в тогавашния Техникум по публично хранене. „ По наше време се държеше и на знанието, и на дисциплината. Учителите имаха права над учениците. Сега правата на детето се израждат в свободия и по тази причина куца възпитанието ”, направи паралел майката. Укори родителите, че одобряват учебното заведение като даденост, очаквайки то да поеме и техните отговорности. Компромисите и от двете страни съгласно дамата водят до това възпитаници да не могат да пишат, да нямат обща просвета и да демонстрират експанзия. Не че преди не е имало сбивания в клас.
Една такава преживелица, за която през днешния ден медиите биха тръбили, районното ръководство би пратило инспекция, а министърът вероятно би разписал проект за предварителна защита, тогава минало без толкоз звук, само че пък дало значим житейски урок на Ралина. Две момчета се сбили и до момента в който се обяснява кой крив, кой прав, учителят по история събрал всички и споделил простичко: „ Докато сме деца, животът ни е даден на тепсия. Навън няма да бъде по този начин и учебното заведение е 
мястото, където би трябвало да се научите да се справяте, оставайки надълбоко в себе си положителни хора ”.
Днес на Ралина се костват глупави бягствата от час. Своите дъщери надали ще успее да откаже от тези дребни „ подвизи ”, преди да съзреят задоволително. Но има вяра, че е намерила школото, което да им е асистент в това израстване.
„ Училището е да дава познание. И най-големият му минус е, че житейските уроци децата получават отвън него ”, счита началната учителка Даниела Шумарева от ОУ „ Драган Манчов ”. Няма поради безусловно неприятния образец на улицата. А съгласно нея и той може да бъде потребен, зависи по какъв начин се употребява. Това, което тя не усвоила във вуза, научила след това от учениците си. От 24 година е в системата и още се случва те да дадат урок. За днешния учител Даниела Шумарева изиска повече независимост. Преди с сътрудниците извеждали постоянно децата от клас. Днес за всяко нещо се желае документално единодушие от родителите и координиране с РУО. Това отхвърля мнозина да заведат класа в музея и в читалището. „ На неуместна дървена седалка даже ние не можем да издържим от 8 до 18 часа. Защото някои родители съумяват чак тогава да приберат децата ”, безапелационна е учителката. Работата я среща с доста ядосани хлапета, по тази причина с изключение на пиедестал на знанията, за нея учебното заведение би трябвало да гради и прочувствена просветеност. Докато възпитаници поздравяваха учителите си, шефът на СУ „ Паисий Хилендарски ” Илия Къртев пръв се здрависа със своите ученици. С алена вратовръзка с кирилицата той издигна глас за нов вид финансиране на образователните заведения - да пасва на всяко школо, а не парите да следват ученика.
И по този начин - защо е учебното заведение? „ Образованието и учебното заведение е това, което остава, когато всичко друго е забравено ”, заключи с крилатата фраза на Аристотел шефът на СУ „ Софроний Врачански ” Пенко Рисков.
Инфо: www.marica.bg
